8 октомври 2014 г.

VIA Memories

Учейки се да монтирам, хохо (да, мисля да пробвам да по-vlogвам скоро), изрових нещичко, заснето още преди 7-8 месеца. Спомени! ^_^ 

Беше удоволствие да разучавам Vegas Pro, сещайки за работата там!

И така, малко зимни офисни кадри от битието на една асистентка. :)




И не, за жалост, далеч не винаги е било толкова лежерно, че да снимам видеа. Но самата атмосфера винаги е била приятна. Още повече с любимите цветя и чаша.

2 октомври 2014 г.

Спиралата Lancome Grandiose (Ревю)

Вероятно помните тази - тук -  снимка от преди два месеца? Тогава, август месец, за първи път пробвах новата спирала на Lancome с многообещаващото название Grandiose и бях споделила, че останах повече от впечатлена още след първото нанасяне. По мое мнение, спиралата определено дава обем и определено добре разделя миглите, а това като съчетание не се среща особено често. Основната разлика с любимата ми от години False Lash Effect на MaxFactor е, че тази на Lancome също така ги извива, а и дава много, много повече плътност на миглите.

Сега, два месеца по-късно, продължавам да я смятам за продукт, заслужаващ внимание, така че here we go с вече пълното ревю: 

Трявна, Етъра, Велико Търново - идея за разходка


Точно като за петък - събота - неделя. Какво мислите?
(като план Минимум, still a cool one)

- E, ама за много кратичко така. Има ли смисъл? ще каже някой

'Има ли смисъл?' е любимият ми въпрос, може би. Не, какъв смисъл? Далеч по-голям смисъл има си направим снимка до непознато random бетонно съоръжение в някой западноевропейски град. Смисълът е един и същ, където и да е отидем - Движение. Живот. Ново. Не е ли? :)

А и, факт, България има да се опознава през абсолютно всеки сезон, има с какво да изненадва. 
Или дори най-малко да достави визуална наслада. Да не говорим за кулинарния туризъм! хехе
А и някак не случайно сме се родили точно в тази страна. Или попаднали по стечение на обстоятелствата, все едно. Реално погледнато толкова места има за разходки, толкова красота да се види, ...освен да започваме наистина да взимаме повече от живота? Като емоция. Без да отлагаме години наред. 

Минимален разход, а вътрешно какво освежаване! :)  

23 септември 2014 г.

Риза с дантелени рамене

В продължение на одата на любимата дантелена блуза, споделям впечатления и за втората китайска дрешка от първата ми пратка от Choies.

Тази дантелена риза - цък - може би я помните от поста с кадрите от Ферагосто

(от момента "ся, внимавай как ще фокусираш")
Днес реших да ви я покажа по-отблизо.


11 септември 2014 г.

Magnificence - новата anti-age линия на Lierac: Събитие


Вчера имах двоен повод за радост! *.* Първо, относно документите след яко борба имам новини: до 3 месеца документите ми ще са готови и отново заминавам за Италия! А до 8 месеца живот и здраве ще имам и самото граждаство. :) Finally. Добре звучи, но съм сигурна, че и да се попрецака нещо, нещо друго хубаво ще се случи. Така функционира животът. Все намира начин да ни поощри, когато трябва и да ни поспре, отново когато трябва. :) Вторият повод за радост беше събитието на Lierac България, на което имах чест да присъствам и да науча за новата линия на марката, а именно - Magnificence!

2 септември 2014 г.

Bioderma Sébium Global (Отзив)

Днес най-сетне пиша за един крем, който повтарях като покупка няколко пъти, но всеки път ми се струваше на мен самата някак твърде познат за да се спирам на него за един пост. До такава степен някак винаги е присъствал в арсенала ми. И продължава някак да върви по default. Не че е уникален с нещо. Просто е достатъчно добър и изгоден, че да го повтарям като покупка без риск да остана недоволна. :) С 2 думи, заслужава си вниманието ви, според мен, така че here we go: 
Sebium Globul e крем от серията SÉBIUM. Серията, която създадена е за мазна кожа и се позиционира като боряща се с несъвършенствата. Цена на крема: 23лв., 30мл

Какво ми харесва в него:

29 август 2014 г.

1/2 2014

Банално, но факт, най-постоянното в този свят е промяната.
И всяка крачка, всяко малко и голямо решение рефлектира на всичко останало и направо образува една малка нова Вселена... Постоянно, постоянно променяща се.

Тъкмо посвикнах, тъкмо се социализирах в Италия, тъкмо спрях да боледувам емоционално за София и... другата седмица съм в София, хехе


Българско гражданство ще взема чак догодина най-рано, а с укр. гражданство ме очаква една дълга и сложна процедура за обновяване на изтичащата сега виза, с цел възможност на безпроблемно пътуване из Европа, предвид, че вече имам "изразходвани" 90 дни (позволеният максимум за 6 месеца, как звучи само "позволеният"...). Lucky me, a?


Всъщност, lucky enough. Командироват ме в софийския офис на компанията, което е ново предизвикателство. 


Изобщо, във всеки един аспект усещам как животът иска яко интензивно да ме учи на адаптивност тази 2014, повтаряйки "не се вкопчвай", "не принадлежи", "не цели да притежаваш" било то матер. блага или хора, "филтрирай", "дай си шанс". Тази година губя много и намирам много. 

След няколко седмици пък ме очаква отново нова работна среда, нов квартал, който е далеч от центъра..., нов апартамент, който тепърва предстои да намеря, промени, промени, промени... 

Но пък, знаейки колко е променливо всичко, колко динамичен този живот(ако сме достатъчно активни), знам и че още утре мога отново да се озова неочаквано за един уикенд, колкото за разходка в Тоскана...



или другаде, където днес мога да не подозирам, че ще ме отведе животът (но и не че не предусещам... :). 

Преди година умирах за стабилност, сега също малко или много бленувам за такава по навик, но... в това, че животът ни хвърля в разни странни (и често сложни, дори да не изглеждат такива отстрани) ситуации... е двигателят! Именно той ни държи будни и живи.
А и в крайна сметка, както се казва, you never lose. You either win or learn.
В следващите редове ще сумирам някои важни неща от изминалата първата половина на 2014.

20 август 2014 г.

За работата ми в Италия & Изучаването на чужди езици


От юли насам получавам доста съобщения за това как така се получи, че съм в Италия, да разкажа и може би посъветвам къде и как се кандидатства... С момичетата надълго и нашироко говорихме за това на лични съобщения, но днес си дадох сметка, че щом толкова момичета се осмелиха да ми пишат лични съобщения, значи още колко хора се чудят, но не питат. Тук е моментът отново да подсетя, че този блог не е място за мои лични анонимни излияния. Тук съм за да намирам приятели и да общувам, да съм полезна и просто да се чувствам още по-жива. Затова. И този пост също пиша затова, така че, ако имате нещо да споделите, никога не се чудете. :)

polina bilokonna

Та, след това лирическо отклонение се връщаме на темата.
Италия.